Франция отбелязва днес националния си празник - Деня на Бастилията

Франция отбелязва днес националния си празник - Деня на Бастилията, с традиционния военен парад по булевард „Шан-з-Елизе“ в Париж. Тазгодишните чествания преминават под знака на засилената европейска отбрана, подкрепата за Украйна и ангажимента на Франция към сигурността на континента.

В парада участват близо 6700 военнослужещи, десетки бойни самолети и хеликоптери, както и над 300 единици военна техника. Освен френските въоръжени сили, участие вземат и представители на страните от т.нар. Коалиция на желаещите, които подкрепят Украйна. Сред участниците са и украински военнослужещи, както и представители на българската Национална гвардейска част.

Сред официалните гости в Париж са украинският президент Володимир Зеленски и лидерите на над 20 европейски държави. На церемонията присъстват германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Киър Стармър, италианският президент Серджо Матарела, датският министър-председател Мете Фредериксен и други европейски лидери. България е представена от премиера Румен Радев.

Началото на парада ще даде прочутата авиогрупа „Патрулите на Франция“. Във въздушната демонстрация ще включат и изтребители „Мираж 2000“, пилотирани от френски летци и украински пилоти, преминали обучение за управление на този тип самолети. Участие ще вземат още военни самолети от десет европейски държави.

По време на церемонията ще бъде отдадена почит и на френските военни, разположени по източния фланг на НАТО, включително в Румъния и Естония. Специално внимание ще бъде отделено и на Военноморските сили на Франция, които тази година отбелязват 400 години от създаването си.

Ден по-рано Париж беше домакин и на среща на лидерите от Коалицията на желаещите, които потвърдиха намерението си да продължат военната подкрепа за Украйна, включително чрез укрепване на противовъздушната ѝ отбрана.

Националният празник на Франция, известен извън страната и като Денят на Бастилията, се чества на 14 юли и има огромно символично значение. Той обединява две исторически събития, случили се на една и съща дата с разлика от една година, които полагат основите на съвременната френска република.

Превземането на Бастилията е събитието, което отбелязва фактическото начало на Френската революция. Това е средновековна крепост в Париж, използвана като затвор. За парижани тя е била най-омразният символ на абсолютната кралска власт и тирания, където хората са затваряни без съд и присъда по лично нареждане на краля. На 14 юли 1789 г. Разгневеният народ на Париж, изправен пред икономическа криза и заплаха от кралската армия, щурмува крепостта, за да се снабди с барут и оръжие. Въпреки че по онова време в затвора има само седем затворници, превземането и последвалото разрушаване на Бастилията е голям психологически удар срещу монархията, който показва, че властта вече принадлежи на народа.

Често забравян, но изключително важен за днешния характер на празника е друго голямо събитие, провело се точно една година след превземането на Бастилията - Празникът на Федерацията (Fête de la Fédération).

След бурните и кървави събития от революцията, страната има нужда от обединение. На Марсово поле в Париж се събират над 300 000 души, включително делегати от всички френски региони и самият крал Луи XVI. Този ден е бил замислен като празник на националното помирение и единство. Кралят се заклева в новата конституция, а хората празнуват свободата и братството.

Интересното е, че 14 юли не е обявен веднага за национален празник. Това се случва почти век по-късно - през 1880 г., по време на Третата френска република. И тъй като според някои политици 14 юли 1789 г. е твърде кървав и насилствен ден, за да бъде празник, законът е формулиран така, че да чества 14 юли 1790 г. (Празника на Федерацията) като ден на мирното народно обединение, без обаче напълно да се отрича значението на щурма на Бастилията от предната година.